Цената на пушенето за обществото и 1,8 трилиона долара

1,8 трилиона долара годишно е сума, която спира да звучи човешки. Това е проблемът с цената на пушенето за обществото. Числото изглежда абстрактно, докато не бъде разбито на болнични сметки, пропусната работа, ранни смъртни случаи и по-малките загуби, които никога не стигат до заглавията.

Какво всъщност означават 1,8 трилиона долара

Това число не е цената на пачките на касата. То включва разходи за здравеопазване, загубена производителност и съкратени години живот. Съберете достатъчно сърдечни заболявания, увреждания на белите дробове, спешни прегледи, болнични дни и скъсени кариери в една глобална сметка и тя достига мащаба на националните бюджети.

Този мащаб има значение, защото показва, че пушенето не е малък личен порок с романтичен ореол. То е масов навик с индустриални последици. Глобалната цена на тютюна не е огромна, защото всяка цигара е драматична. Огромна е, защото ритуалът се повтаря милиони пъти на ден и продължава да изпраща една и съща сметка на по-малки части.

По-малката сметка, която никой не вижда

J. Freeman някога мислеше, че пушенето му е лично негово дело. Пушил е 27 години. В най-лошия си период е стигал до около 40 цигари на ден. Пушил е у дома и в офиса, докато колегите вече почти не го забелязваха. Това звучи лично, почти скрито. Не беше евтино само защото беше познато.

При 40 цигари на ден около 3 часа изчезват в ритуала. Не само самото пушене. Отдалечаването от бюрото. Разходката до балкона. Пауза след това. Измиването на ръцете. Бавното връщане. Разпределено върху една година, това не е почивка. Това е втора дневна програма, изградена около никотина.

Има и пари. Полезната ориентировъчна сума тук е около 2 500 долара на пушач годишно. Това число не е, за да засрами някого. То просто поставя цена върху нещо, за което обществото вече плаща по-тихо: лечение, изгубено работно време и дългото влачене на зависимост, която рядко остава в една-единствена стая.

Защо общата сума остава толкова висока

Ако беше лесно да се остави пушенето, сметката щеше да се свива по-бързо. Не става така. Именно тук числата за методите за отказване имат значение.

Само волята дава резултат в около 3-5% от опитите за отказване. Никотинзаместителната терапия достига около 10-20%. Медикаментите достигат до 30%. Дори най-силната комбинирана схема с медикаменти, терапия и подкрепа заедно стига най-много до 40%. Повечето все още не успяват.

Тези числа обясняват защо цената остава глобална, вместо да се свие до нишов проблем. Навик от 27 години не е лош навик с прост бутон за изключване. Това е обучена нервна система, набор от ежедневни сигнали и индустрия, която продължава да продава никотин в нови опаковки, докато нарича промяната напредък.

J. Freeman разбра това първо в по-малък мащаб. Цигарите бяха заменени от нагреваеми стикове. Миризмата се промени. Зависимостта - не. Офисният прозорец си остана офисният прозорец. Паузата след вечеря си остана паузата след вечеря. Проблем за трилиони оцелява, като сменя обноските си, а не намерението си.

За какво служи числото

Число като 1,8 трилиона долара е безполезно, ако носи само чувство за вина. Вината е евтина. Тютюнът вече е спечелил много от хора, които и без това се чувстваха зле.

Полезното в това число е яснотата. То казва на всеки, попаднал в този навик, че капанът никога не е бил малък, личен или доказателство за слаб характер. Казва на читателя, че системата печели от повторението, а обществото плаща за почистването. Обяснява и защо толкова много хора обвиняват себе си, след като се провалят с методи, които оставят повечето в капана.

Тази промяна има значение. Щом пушенето престане да изглежда като личен недостатък и започне да се вижда като система с финансов отчет, срамът губи част от драмата си. Остава нуждата от по-спокоен изход.

Число като това не казва на никого как да се откаже. То само показва, че капанът е по-голям от силата на волята, а J. Freeman пише повече за спокойния път в своя наръчник.